Търси се: време, за предпочитане - твоето.

Купувам време.
за онази сутрин
с теб
когато ме зави с утринните лъчи на слънцето
когато ме погали с полъха на вятъра
когато лицето ти огряваше цялото ми съществуване
тогава
          ме направи 
                             твоя.

Купувам време.
давам моето за продан
имам нужда от твоето
от теб и ръцете ти
и само от няколко сутрини.

Купувам време.
Твоето.
Че идва зима.
          А душата ми
                 копнее
                      за
                  топлината
                       на тялото ти.

Are you mine?

Не ми пишеш.
А моите пръсти не спират да те търсят по всеки клавиш на черната клавиатура.
Телефона ми не звъни.
А твоята гласова поща вече 3-ти ден стои препълнена. 
Не ме търсиш.
А моята същност вече няма лице. Цялата съм теб. 
Започнал си своя игра.
А моите умения се простират само /и единствено/ до намирането ти.

Губя се. 
В теб. /В нас?/

Губя те.
В мен. 

А беше ли мой изобщо? 

Бъди мой.

Вдишвам аромата ти
останал по косата ми
влиза в ноздрите ми
оттам се разпилява
по тялото ми
играе си с мислите ми
илюстрира ръцете ти
по голите ми извивки
събужда спомените
за целувките ти
прегръща ме
почти като теб
после си тръгва
и ти си същия
точно накрая
най като ми трябваш
затваряш вратата
на сърцето си
затваряш и моята
отиваш си
а след теб
остава
само аромата ти
готов да влезе
в ноздрите ми
после в цялото ми тяло
и да ме накара
да повярвам
че си тук
и
ще останеш.

Бъди мой. 

Липса в промишлени количества.

има нощи
дето
ме убива
липсата ти
е безмилостна
към мен
напомня ми
ръцете ти
парфюма ти
и
тези устни
не мога да живея
ден за ден
за теб
без мен
не мога
трябваш ми
да дишам
да се смея
да живея
със затворени очи
да се усмихвам
дъхът ти да усещам
да копнея...

без думи. и. без теб.

думите не идват

особено вечер
и
особено без теб
търся те
не те намирам
трябва да си тук
до мен

не се издържа
да те няма
искам те
макар студен

в два и двайсет
се отваря рана
капки кръв
потичат
върху мен

[за тебе]

думи нямам
имам само
леко тъжни
тишини
събирам ги
в бурканче даже
всяка нощ
щом почне
да вали

а как ми липсваш
ако знаеш
без теб
съм някак
по-сама
усмивки вече
няма даже
а само
празна стая
пълна с
т и ш и н а.

Kannst du schwimmen? ist die Frage.

той
беше
моята сигурност
моят дом
моята точка
вместо запетая
моят удивителен
вместо въпросителен
моето
винаги т у к
         и
винаги с е г а

с теб
плувам в океана
дърпам дявола
за опашката
скачам в морето
на несигурността
поемам риска
поемам теб
в мен
дълбока съм
гледай
         да
              не
                  се
                      у д а в и ш.

Празно.

А пък слънцето нали е център,
та и там съм леко настанила
и теб, и чувствата, а мислите -
ей тук - в главата съм ги скрила.

Потърси ме и в морето, и във пясъка,
но си поемай дъх, защото
ямите ми са дълбоко във душата
и все попадат тез с доброто...

Намери ми силуетите в мъглата
черна съм
и празна -
като дъното,
затуй ми е добре в морето - къща,
потърси ме -
да ми стане хубаво.

И току виж съм се усмихнала
на теб, или на слънцето -
не зная...
Но със сигурност ще се напълни гърлото
с щастливи сълзи дето ме изгарят.

7ч. в Понеделник.

Утро 212-то

в дневника

"Живот след теб".

Ставам, ама ми е 

някак тясно,

самота е стъпила на мен. 

Горчивите сълзи 

да ми попива

ръцете да ми милва

вместо теб.

Самота е стъпила на мене

смазва вярата за ден.

А навън вали ли, 

даже и не спира

облаците гъсти

носи като в плен.

Слънцето се бори

силно за усмивка

на лицето да изгрее

щастие за мен.

Утро 212-то

казвам чао

на гъстата мъгла.

Слънце ще изгрее ясно,

утре вече

ще гори кръвта!

Пухени мисли.

Парфюма ти
лежи
на възглавницата
до моята
напомняйки ми
че никога
няма
да си
мой...

Липсващи страници.

Надеждата
изгаря
сърцето ми
от момента
в който
затръшна вратата
след себе си
не е хубаво
да си самотен
в стая за двама
не е хубаво
да си сам
дори
да те нямам.

Let me be

Нека бъда

мислите ти

в 2ч. през нощта

когато

думите не идват

когато

душата мълчи.

Нека бъда

отражението

в очите ти –

морета,

вечер преди да заспиш.

Нека бъда

въздух в дробовете ти

когато

не можеш да дишаш

когато

целувките ми

ти крадат кислорода

тогава

Нека бъда.

Слънцето

през зимните дни

когато

студът не се търпи

когато

ръката ти има нужда

от друга нечия, но чужда.

Нека бъда

Луната

през прозореца

на твоите нощи

когато

те държа буден

в мисли

носещи моето име

Kогато

душата ти спи.

но ти ме гледаш

заспала до теб

на леглото

с кръстосани мисли

отвън

на челото

които да знаеш

не може сега

пусни ме да бъда,

пък тогава ела. 

Случайни по случайност.

Случайно

пак съм тук.

Случайно

и без теб.

Пак на бара,

капки ром

в ръката капят.

Страшно става.

И случайно

пак цигари

гърлото изгарят.

Пада върху дрехите.

Черно и сиво.

С мирис на тютюн

и леко горчиво.

Случайно става

пак на бара.

Седя си, той ме заговаря:

- Пушиш ром, така ли?

- Да, докосва ми душата, пари.

Случайно се поглеждаме:

- Едва ли...

казва и ме пипа със очите.

Виждам му мислите

на челото...1,2...отлитат

като птиците, свободните, с крилата.

И вече знам, че иска мен,

обаче...

Аз искам рома и цигарите

дето ми парят душата.

И случайно

ми напомнят,

че

никой

не

е

като

теб...

Капка неразбрана тишина.

Просто искам някой да разбира
какво се крие в моето сърце,
в гърдите ми, в душата ми и в думите,
измити от проливни дъждове.

Просто искам някой да разбира
що е болка да гори в кръвта,
що любов е да раздира нощем
океан от пареща ме самота.

Просто искам някой да разбира,
не да ме гощава с добрини,
не да ми сълзите със ръкав попива,
просто да ме гушне и мълчи.

Ах, как искам ти да ме разбираш,
да ти давам само тишини,
имам ги в излишък по между ни,
останали от меки, топли утрини.

Оставил си ми мокри длани,
оставил си ми дъжд дори,
помолих те да ме разбираш,
а ти ми сваляше звезди.

И други преди теб звезди крадяха,
оставиха небе без светлина,
луната мрачна стана нявга,
затъжи се - няма добрина.

Светулките в небето ги открадна,
открадна ми и слънцето дори,
а казах ти, че искам само
да ме разбираш със затворени очи.

Е, как искаш аз да те разбирам,
щом ти нивга не видя
едно момиче със крила на ангел,
дявола да дърпа през нощта?

Защо не ме разбра тогава?
Аз исках просто да летя,
да ме носи вятър до забрава,
да не помня, че гори кръвта.

Исках тебе да обичам,
исках и да те забравя, помниш ли?
Не ме вини - бях първото кокиче,
в зима на замръзнали лъчи.

∞

В нощите на щастие и в нощи тъга, 
една бе ти във мен, единствена - 
любов желана, капка суета.

В греховни сънища се настаняваше
и пипаше с горещата ръка, 
сърцето ми, душата ми и дланите - 
изпепелени сякаш на мига. 
С един замах събличаше ми дрехите
и потапяше ме във морето на страстта.
Облизваше ми устните и предизвикваше ме 
с нежните докосвания по врата. 

Обичаше ме страшно, ненаситно, с лекота,
а целувките ти бавно ме пренасяха
от реалността в безкрайното поле на похотта.