Лицемерно.

Усещал ли си как сърцето се разбива

на милион парчета мъничка тъга?

Сякаш с нож най-близкият човек убива,

а после лицемерно дава ти ръка.


Усмихва се, докато вътрешно трепериш,

задето всяка рана те боли,

ала какво засяга лицемерното му его,

че на теб сърцето ти кърви...


И после го поглеждаш огорчено

и се молиш болката да спре.

Дала си му всичко - безсъмнено.

Ала лицемерът само ще те предаде.


И какво остава ти, освен да ги събираш

малките парчета истинска тъга,

да подреждаш, без да ги подбираш

и да се надяваш на сполука след война.


Остава ти да бъдеш силна.

Да стискаш зъби, нокти и ръце,

та на лицемерът да му бъдеш равносилна,

за да не разплаква туй очарователно сърце.