На Микаела
Мило дете, синеоко и нежно
събрало в очите си цял океан
доброта, топлина и стръкче небрежност
красива усмивка в мъничка длан.
Толкова слънце носиш в душата
толкова радост и светлина
сгряваш на всички топло сърцата
с усмивка даже ти спираш дъжда.
И най-страшната буря утихва
и най-силният вятър не ще да бучи
а слънцето даже лъчите засилва
само твойто лице да блести.
Обичам е малко да кажем за тебе
затуй във сърцето те скривам сега
ще те пазим от всичко докогато е време
а ти поемай по пътя и търси любовта.
