Капка неразбрана тишина.

Просто искам някой да разбира
какво се крие в моето сърце,
в гърдите ми, в душата ми и в думите,
измити от проливни дъждове.

Просто искам някой да разбира
що е болка да гори в кръвта,
що любов е да раздира нощем
океан от пареща ме самота.

Просто искам някой да разбира,
не да ме гощава с добрини,
не да ми сълзите със ръкав попива,
просто да ме гушне и мълчи.

Ах, как искам ти да ме разбираш,
да ти давам само тишини,
имам ги в излишък по между ни,
останали от меки, топли утрини.

Оставил си ми мокри длани,
оставил си ми дъжд дори,
помолих те да ме разбираш,
а ти ми сваляше звезди.

И други преди теб звезди крадяха,
оставиха небе без светлина,
луната мрачна стана нявга,
затъжи се - няма добрина.

Светулките в небето ги открадна,
открадна ми и слънцето дори,
а казах ти, че искам само
да ме разбираш със затворени очи.

Е, как искаш аз да те разбирам,
щом ти нивга не видя
едно момиче със крила на ангел,
дявола да дърпа през нощта?

Защо не ме разбра тогава?
Аз исках просто да летя,
да ме носи вятър до забрава,
да не помня, че гори кръвта.

Исках тебе да обичам,
исках и да те забравя, помниш ли?
Не ме вини - бях първото кокиче,
в зима на замръзнали лъчи.