Счупенчовек

Така се чувствам днес...

Невзрачна и отричана,

като никому ненужна вещ,

негодна вече за обичане...

Така се чувствам днес...

Оставена на поступаша,

като дъга, прегърната в небе,

което е отнесено от вятъра...

 

Като струните на дървена китара,

които вече не звънтят,

като удавена от сълзи гара,

построена на житейски кръстопът...

 

Като зимна нощ сред летен месец,

толкова съм непотребна никому.

Прости, че пея тъжната си песен,

сърцето ми на части просто е разкъсано...

Доверие

Доверие печели се с години,

с подкрепа, грижа, капчица любов,

с приятелска ръка, подаваща мартини, 

с изненадваща екскурзия до гара Бов.

 

С кафе във късните следобеди,

с любима топка шоколадов сладолед. 

Със сълзи от очите й отронени

и с чаша вино с много лед. 

Доверието печели се с години,

ала руши се за един-единствен миг -

решиш ли да излъжеш, ти, любими,

сърцето ми заключваш с най-кървавия стих.