Празно.

А пък слънцето нали е център,
та и там съм леко настанила
и теб, и чувствата, а мислите -
ей тук - в главата съм ги скрила.

Потърси ме и в морето, и във пясъка,
но си поемай дъх, защото
ямите ми са дълбоко във душата
и все попадат тез с доброто...

Намери ми силуетите в мъглата
черна съм
и празна -
като дъното,
затуй ми е добре в морето - къща,
потърси ме -
да ми стане хубаво.

И току виж съм се усмихнала
на теб, или на слънцето -
не зная...
Но със сигурност ще се напълни гърлото
с щастливи сълзи дето ме изгарят.