Сряда

В сряда сутрин небето е синьо
очите ми греят и слънце блести
душата обаче тъй непредвидено
е събрала във себе си всички тъги.
Дъждът ме погалва нежно с ръцете си
докосва и гали почти като теб
в душата обаче е някакси есенно
и мечтите ми златни са с дъх на море.

Измечтано

Когато в очите ни огън гори
когато душата ни с поглед се пали
тогава сме с тебе отново сами
и с длани във длани сърцата сме сляли.

Тогава тишината говори с очи
а любовта ни тихо шепти хвърковато
че големи сърцати и летни мечти
сбъдват се тука най-чудновато.

А после държим света във ръце
и огънят нежно гори между двама
двете сърца се събират в едно сърце
и за любовта просто граници няма.

Октомври

Октомври идва с гръм и трясък,
с падащи листа и шоколад,
с книга във ръка и с жълтеникав блясък,
с пъстра есен и бурканче мармалад. 

Октомври идва и листата пеят
песента на падащия дъжд
и другите сезони някакси бледнеят
пред красотата на угасващата ръж. 

Листата падат жълти и червени
и танцуват своя пирует
като малки капчици засмени
стъпват бавно ред по ред. 

Есента пристига главоломно
и ме топли с чаша чай.
Усмихнато живея през октомври,
защото на земята пак е рай.

Залез от сълзи

За момент сърцето се разбива
на милион парчета. Кръв тече.
Огнено кълбо сълзи се вливат
като слънце вътре в мен... Пече.

За секунда спирам и да дишам -
трудно се поема въздух само със ръце.
Дробовете ми - и тях ги няма вече,
изгори ги лавата от счупено сърце.

Трудно се преглъщат тези сълзи.
Като буца в гърлото застават.
И опитвам всячески да ги избутам,
но упорито там остават.

Пускам бурени солени,
сини като морската вода
и се моля сълзите-вселени
да изчезнат още на мига.

Сърцето вече е разбито.
Тъгата кръв тече навън.
А вътре, сякаш е открито -
гърдите зеят в тътен, в звън.

И разбира се изгрява слънце -
след всяка буря идва слънчев ден.
Душата на парчета е разкъсана.
Ще я събирам с всеки залез ден по ден.