Ноември

Ноември идва тъй дъждовен
в шалове и шапки крие любовта
с листата гали ни така грижовно
и ухае на море и планина.

Ноември сбъдва ни мечти различни
свири симфониета под дъжда
с вятъра играе валс лирично
и в очите търси топлина.

Ноември е канела с мляко
дъжд, ботуши и кафе
чадър на точки, лате макиато
и пропукано от щастие сърце.

Ноември не е за раздели
защото тъй студено е навън
ноември е за топли, есенни недели
увити във пашкул от сладък сън. 

Тихо

Опитвам да си съчинявам щастие
намирам обич в детските очи
и не искам да призная, че ужасно страшно е 
когато на раздяла тихо се мълчи.

Разделите не са за мен - това признавам
листопадно-есенно не мога да ги променя
октомври си отива с теб, но аз оставам
и поетично с думи някак ще те заменя.

Деца на морето

Търся хора - синоними на тебе
да ме прегръщат в топлия мрак
да ме обичат без капка съмнение 
да ме търсят в очите на всеки моряк. 

Търся хора - деца на морето
да ходят боси дори по жарта
да им пари в душата и на сърцето
да търсят прегръдки и в пепелта.

Търся хора - божествено чисти
с руси коси и усмивка едничка
с големи сини и топли очи
с есен в сърцето и лице на лунички. 

Търся хора - родени да дават
частичка на всеки срещнат дори
щастие и сила така да раздават
че нищо никога да не им натежи.

Лятото е само наужким

Есента зад ъгъла изчаква
да се сбогувам с бурното море
да изплувам на брега, да не угасна
да запомня с обич синьото небе. 

Чайките ме гледат подозрително
водата лекичко ме гали със очи
и сякаш нещо строго поверително
морето ми говори, докато мълчи.

Опитвам да си съчинявам щастие
да си измислям утро с есенни лъчи
да търся остров във сърцето без нещастие
да не помня колко ме боли. 

"Щастието е в теб" - напомня ми морето
а в погледът ми бавно плуват си сълзи
сърцето ми е вече жълто-есенно
а в душата ми пороен дъжд вали.

Август

Август е неделята на лятото
посрещам го с последна топка сладолед
топи се между пръстите, по тялото
и гасне в песъчинките по мен.

Август е море от слънчогледи
и пълни погледа ми със искри
жълти, бляскави, но уморени
оставят спомен за милувки и сълзи.

Август е следобедът в годината
поправката на счупените ми мечти
последен чай с онази най-любимата
с целувката, която най-горчи.

Август е безкраят на морето
сълзите във очите ми дори
и синьото безкрайно във небето
душата ми сред морските вълни.

Август уж е най-чудесен,
а пясъкът му пари разярен
гори крилете ми във бавна песен
пеейки с гласа си уморен.