в дневника
"Живот след теб".
Ставам, ама ми е
някак тясно,
самота е стъпила на мен.
Горчивите сълзи
да ми попива
ръцете да ми милва
вместо теб.
Самота е стъпила на мене
смазва вярата за ден.
А навън вали ли,
даже и не спира
облаците гъсти
носи като в плен.
Слънцето се бори
силно за усмивка
на лицето да изгрее
щастие за мен.
Утро 212-то
казвам чао
на гъстата мъгла.
Слънце ще изгрее ясно,
утре вече
ще гори кръвта!
1 коментара:
Публикуване на коментар