7ч. в Понеделник.

Утро 212-то

в дневника

"Живот след теб".

Ставам, ама ми е 

някак тясно,

самота е стъпила на мен. 

Горчивите сълзи 

да ми попива

ръцете да ми милва

вместо теб.

Самота е стъпила на мене

смазва вярата за ден.

А навън вали ли, 

даже и не спира

облаците гъсти

носи като в плен.

Слънцето се бори

силно за усмивка

на лицето да изгрее

щастие за мен.

Утро 212-то

казвам чао

на гъстата мъгла.

Слънце ще изгрее ясно,

утре вече

ще гори кръвта!

Пухени мисли.

Парфюма ти
лежи
на възглавницата
до моята
напомняйки ми
че никога
няма
да си
мой...

Липсващи страници.

Надеждата
изгаря
сърцето ми
от момента
в който
затръшна вратата
след себе си
не е хубаво
да си самотен
в стая за двама
не е хубаво
да си сам
дори
да те нямам.

Let me be

Нека бъда

мислите ти

в 2ч. през нощта

когато

думите не идват

когато

душата мълчи.

Нека бъда

отражението

в очите ти –

морета,

вечер преди да заспиш.

Нека бъда

въздух в дробовете ти

когато

не можеш да дишаш

когато

целувките ми

ти крадат кислорода

тогава

Нека бъда.

Слънцето

през зимните дни

когато

студът не се търпи

когато

ръката ти има нужда

от друга нечия, но чужда.

Нека бъда

Луната

през прозореца

на твоите нощи

когато

те държа буден

в мисли

носещи моето име

Kогато

душата ти спи.

но ти ме гледаш

заспала до теб

на леглото

с кръстосани мисли

отвън

на челото

които да знаеш

не може сега

пусни ме да бъда,

пък тогава ела. 

Случайни по случайност.

Случайно

пак съм тук.

Случайно

и без теб.

Пак на бара,

капки ром

в ръката капят.

Страшно става.

И случайно

пак цигари

гърлото изгарят.

Пада върху дрехите.

Черно и сиво.

С мирис на тютюн

и леко горчиво.

Случайно става

пак на бара.

Седя си, той ме заговаря:

- Пушиш ром, така ли?

- Да, докосва ми душата, пари.

Случайно се поглеждаме:

- Едва ли...

казва и ме пипа със очите.

Виждам му мислите

на челото...1,2...отлитат

като птиците, свободните, с крилата.

И вече знам, че иска мен,

обаче...

Аз искам рома и цигарите

дето ми парят душата.

И случайно

ми напомнят,

че

никой

не

е

като

теб...