Плаша се
от тишината
защото
само тя
крещи
истината.




...

сряда, 7 август 2019 г.

Август

Август е неделята на лятото
посрещам го с последна топка сладолед
топи се между пръстите, по тялото
и гасне в песъчинките по мен.

Август е море от слънчогледи
и пълни погледа ми със искри
жълти, бляскави, но уморени
оставят спомен за милувки и сълзи.

Август е следобедът в годината
поправката на счупените ми мечти
последен чай с онази най-любимата
с целувката, която най-горчи.

Август е безкраят на морето
сълзите във очите ми дори
и синьото безкрайно във небето
душата ми сред морските вълни.

Август уж е най-чудесен,
а пясъкът му пари разярен
гори крилете ми във бавна песен
пеейки с гласа си уморен.