Неделите са някак си безкрайно тихи,
изкушават лесно двете ми уши,
които свикнали са да рисуват мелодични щрихи
и да ги превръщат после във мечти.
Неделите са поетична книга,
написана с мастило сребърни сълзи,
на всеки лист се крие нова сила,
магично, от която, душата ни да заблести.
Неделите са чисто белите обувки,
разхождайки ги с чар в Париж
и онези тайни, истински милувки,
оставени с печат под някой стих.
Неделите са спомените нежни
за детските години у дома,
за усмивки до ушите и коси небрежни,
за ожулените вечно колена.
Неделите са дом безкрайно симпатичен
и могат тайно да те приютят,
с надежда някаква за свят различен
и с лица, които вечно да блестят.
