Нека бъда
мислите ти
в 2ч. през
нощта
когато
думите не
идват
когато
душата мълчи.
Нека бъда
отражението
в очите ти –
морета,
вечер преди да
заспиш.
Нека бъда
въздух в
дробовете ти
когато
не можеш да
дишаш
когато
целувките ми
ти крадат
кислорода
тогава
Нека бъда.
Слънцето
през зимните
дни
когато
студът не се
търпи
когато
ръката ти
има нужда
от друга
нечия, но чужда.
Нека бъда
Луната
през прозореца
на твоите
нощи
когато
те държа
буден
в мисли
носещи моето
име
Kогато
душата ти
спи.
но ти ме
гледаш
заспала до
теб
на леглото
с кръстосани
мисли
отвън
на челото
които да
знаеш
не може сега
пусни ме да бъда,
пък тогава
ела.
0 коментара:
Публикуване на коментар