За момент сърцето се разбива
на милион парчета. Кръв тече.
Огнено кълбо сълзи се вливат
като слънце вътре в мен... Пече.
За секунда спирам и да дишам -
трудно се поема въздух само със ръце.
Дробовете ми - и тях ги няма вече,
изгори ги лавата от счупено сърце.
Трудно се преглъщат тези сълзи.
Като буца в гърлото застават.
И опитвам всячески да ги избутам,
но упорито там остават.
Пускам бурени солени,
сини като морската вода
и се моля сълзите-вселени
да изчезнат още на мига.
Сърцето вече е разбито.
Тъгата кръв тече навън.
А вътре, сякаш е открито -
гърдите зеят в тътен, в звън.
И разбира се изгрява слънце -
след всяка буря идва слънчев ден.
Душата на парчета е разкъсана.
Ще я събирам с всеки залез ден по ден.
