Плаша се
от тишината
защото
само тя
крещи
истината.




...

сряда, 31 октомври 2018 г.

Сряда

В сряда сутрин небето е синьо
очите ми греят и слънце блести
душата обаче тъй непредвидено
е събрала във себе си всички тъги.
Дъждът ме погалва нежно с ръцете си
докосва и гали почти като теб
в душата обаче е някакси есенно
и мечтите ми златни са с дъх на море.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

Измечтано

Когато в очите ни огън гори
когато душата ни с поглед се пали
тогава сме с тебе отново сами
и с длани във длани сърцата сме сляли.

Тогава тишината говори с очи
а любовта ни тихо шепти хвърковато
че големи сърцати и летни мечти
сбъдват се тука най-чудновато.

А после държим света във ръце
и огънят нежно гори между двама
двете сърца се събират в едно сърце
и за любовта просто граници няма.

Октомври

Октомври идва с гръм и трясък,
с падащи листа и шоколад,
с книга във ръка и с жълтеникав блясък,
с пъстра есен и бурканче мармалад. 

Октомври идва и листата пеят
песента на падащия дъжд
и другите сезони някакси бледнеят
пред красотата на угасващата ръж. 

Листата падат жълти и червени
и танцуват своя пирует
като малки капчици засмени
стъпват бавно ред по ред. 

Есента пристига главоломно
и ме топли с чаша чай.
Усмихнато живея през октомври,
защото на земята пак е рай.