Илюзии - храна за душата.

Изпитвам глад за обич,
за любов, която да крепи.
Глад за чувства и емоции,
глад за сбъднати мечти.

Изпитвам глад,
но не за принца,
а единствено за белия му кон.
Да ме носи из поля и царствени градини,
показвайки ми свят - красив и нов.

Изпитвам глад за гледки
и за спиращи дъха луни.
За такива, дето нощем
с приказки държат ме будна до зори.

Изпитвам глад за кътчета неземни,
там, дето Раят слязъл на Земята
и аз, като един порочен дявол
да се настаня и никога да не изляза.

Изпитвам глад за истинска реалност,
не желая да се храня със лъжи.
Ала като част от траурна гениалност
мозъкът ми илюзионен само ще мълчи.

докога така?

Откога
не беше се вълнувала
само от един поглед?

Откога
не беше се задъхвала
само от една усмивка?

Откога
не беше стояла будна
часове наред
представяйки си
само едно лице?

Откога
не беше треперила
при вида
само на едни ръце?

Откога
не беше подскачало
сърцето и
сърцето ти
само от едни очи?

Откога
не беше се връзвала
като моряшки възел
само от една дума?

Откога
не беше се усмихвала
реално, истински, по детски
само от една покана?

Откога
не беше плакала
нощем
само от една представа?

Откога
не беше важно
само докога.