Обяснение в любов

Не искам да те пускам, лято!

Не си отивай! Чуваш ли?

Остани при мен, горещо и крилато 

и ме дарявай с обич и мечти.

Не искам да те пускам, лято!

Копнея да ме топлят слънчевите ти лъчи, 

да ме усмихват залезите ти богато

и сърцето от любов по тебе да трепти. 

И искам, скъпо лято... 

Ах, как искам... 

Морските вълни да ме заливат, 

изгревите да ми обещават нови дни, 

облаците ти дъждовни със вода да ме поливат, 

а пясъка да ме гори, гори, гори... 

Искам, лято, в шепичка да те запазя

или във бурканче със красив капак

и да си напомням, лято, че не мразя

времето без теб...ще дойдеш пак. 

Не искам да те пускам, лято...

Няма!

Но вече есен е във моята душа, 

ще те пазя до сърцето в стаичка голяма, 

ще се срещнем пак за миг, 

когато мине пролетта. 

Неделя

Неделите са някак си безкрайно тихи,

изкушават лесно двете ми уши,

които свикнали са да рисуват мелодични щрихи

и да ги превръщат после във мечти.

Неделите са поетична книга,

написана с мастило сребърни сълзи,

на всеки лист се крие нова сила,

магично, от която, душата ни да заблести.

Неделите са чисто белите обувки,

разхождайки ги с чар в Париж

и онези тайни, истински милувки,

оставени с печат под някой стих.

Неделите са спомените нежни

за детските години у дома,

за усмивки до ушите и коси небрежни,

за ожулените вечно колена.

Неделите са дом безкрайно симпатичен

и могат тайно да те приютят,

с надежда някаква за свят различен

и с лица, които вечно да блестят.

Душата на дете

На Микаела 

Мило дете, синеоко и нежно
събрало в очите си цял океан
доброта, топлина и стръкче небрежност
красива усмивка в мъничка длан.

Толкова слънце носиш в душата
толкова радост и светлина
сгряваш на всички топло сърцата
с усмивка даже ти спираш дъжда. 

И най-страшната буря утихва
и най-силният вятър не ще да бучи
а слънцето даже лъчите засилва
само твойто лице да блести. 

Обичам е малко да кажем за тебе
затуй във сърцето те скривам сега 
ще те пазим от всичко докогато е време
а ти поемай по пътя и търси любовта.