Липса в промишлени количества.

има нощи
дето
ме убива
липсата ти
е безмилостна
към мен
напомня ми
ръцете ти
парфюма ти
и
тези устни
не мога да живея
ден за ден
за теб
без мен
не мога
трябваш ми
да дишам
да се смея
да живея
със затворени очи
да се усмихвам
дъхът ти да усещам
да копнея...

без думи. и. без теб.

думите не идват

особено вечер
и
особено без теб
търся те
не те намирам
трябва да си тук
до мен

не се издържа
да те няма
искам те
макар студен

в два и двайсет
се отваря рана
капки кръв
потичат
върху мен

[за тебе]

думи нямам
имам само
леко тъжни
тишини
събирам ги
в бурканче даже
всяка нощ
щом почне
да вали

а как ми липсваш
ако знаеш
без теб
съм някак
по-сама
усмивки вече
няма даже
а само
празна стая
пълна с
т и ш и н а.

Kannst du schwimmen? ist die Frage.

той
беше
моята сигурност
моят дом
моята точка
вместо запетая
моят удивителен
вместо въпросителен
моето
винаги т у к
         и
винаги с е г а

с теб
плувам в океана
дърпам дявола
за опашката
скачам в морето
на несигурността
поемам риска
поемам теб
в мен
дълбока съм
гледай
         да
              не
                  се
                      у д а в и ш.

Празно.

А пък слънцето нали е център,
та и там съм леко настанила
и теб, и чувствата, а мислите -
ей тук - в главата съм ги скрила.

Потърси ме и в морето, и във пясъка,
но си поемай дъх, защото
ямите ми са дълбоко във душата
и все попадат тез с доброто...

Намери ми силуетите в мъглата
черна съм
и празна -
като дъното,
затуй ми е добре в морето - къща,
потърси ме -
да ми стане хубаво.

И току виж съм се усмихнала
на теб, или на слънцето -
не зная...
Но със сигурност ще се напълни гърлото
с щастливи сълзи дето ме изгарят.