Счупенчовек

Така се чувствам днес...

Невзрачна и отричана,

като никому ненужна вещ,

негодна вече за обичане...

Така се чувствам днес...

Оставена на поступаша,

като дъга, прегърната в небе,

което е отнесено от вятъра...

 

Като струните на дървена китара,

които вече не звънтят,

като удавена от сълзи гара,

построена на житейски кръстопът...

 

Като зимна нощ сред летен месец,

толкова съм непотребна никому.

Прости, че пея тъжната си песен,

сърцето ми на части просто е разкъсано...

Доверие

Доверие печели се с години,

с подкрепа, грижа, капчица любов,

с приятелска ръка, подаваща мартини, 

с изненадваща екскурзия до гара Бов.

 

С кафе във късните следобеди,

с любима топка шоколадов сладолед. 

Със сълзи от очите й отронени

и с чаша вино с много лед. 

Доверието печели се с години,

ала руши се за един-единствен миг -

решиш ли да излъжеш, ти, любими,

сърцето ми заключваш с най-кървавия стих.

Ураган

Душата си изливам в рими,

а чувствата си пиша от сърце. 

Утеха сякаш търся от години, 

създавам я от липси с двете си ръце. 

Сезоните в душата ми са много

и времето променя се от раз. 

Настроенията ми менят се строго

и прогнозата е за сълзи в анфас.

Всяка вечер ураганен вятър

бушува вътре в мен, зове, 

пустинни-топли мисли реят се

в сърцето сякаш още съм дете. 

Магия

Теоретично магично

с теб сме различни 

погледи тайни 

присъстват комично

усмивки потайни

докосване лично 

емоции бурни 

бушуват различно. 

Добре, че не виждам 

с очи неприличното 

тяло във тяло

с теб търся различното. 

Пролетна умора

Навярно и по-листопадни есени имаше, 

навярно се случваха нейде куп чудеса. 

Навярно може би с теб се обичахме

и май съществуваше свят без тъга. 

Дъждовните пътеки

В дъждовните пътеки към дома

откривам аз най-чистата душевност,

измита от натрапчив вкус и суета

тя дава ми крила от своята небрежност.

В дъждовните пътеки към дома

откривам себе си и търся покрив,

под който да се скрия от дъжда

и да не помня, че в душата си съм мокра.

Дъждовните пътеки към дома

ми дават сила, вяра, мъничко утеха,

че някой ден отново ще блестя, 

танцувайки щастливо по дъждовната пътека. 

Обяснение в любов

Не искам да те пускам, лято!

Не си отивай! Чуваш ли?

Остани при мен, горещо и крилато 

и ме дарявай с обич и мечти.

Не искам да те пускам, лято!

Копнея да ме топлят слънчевите ти лъчи, 

да ме усмихват залезите ти богато

и сърцето от любов по тебе да трепти. 

И искам, скъпо лято... 

Ах, как искам... 

Морските вълни да ме заливат, 

изгревите да ми обещават нови дни, 

облаците ти дъждовни със вода да ме поливат, 

а пясъка да ме гори, гори, гори... 

Искам, лято, в шепичка да те запазя

или във бурканче със красив капак

и да си напомням, лято, че не мразя

времето без теб...ще дойдеш пак. 

Не искам да те пускам, лято...

Няма!

Но вече есен е във моята душа, 

ще те пазя до сърцето в стаичка голяма, 

ще се срещнем пак за миг, 

когато мине пролетта.