Счупенчовек

Така се чувствам днес...

Невзрачна и отричана,

като никому ненужна вещ,

негодна вече за обичане...

Така се чувствам днес...

Оставена на поступаша,

като дъга, прегърната в небе,

което е отнесено от вятъра...

 

Като струните на дървена китара,

които вече не звънтят,

като удавена от сълзи гара,

построена на житейски кръстопът...

 

Като зимна нощ сред летен месец,

толкова съм непотребна никому.

Прости, че пея тъжната си песен,

сърцето ми на части просто е разкъсано...