Плаша се
от тишината
защото
само тя
крещи
истината.




...

понеделник, 9 септември 2019 г.

Лятото е само наужким

Есента зад ъгъла изчаква
да се сбогувам с бурното море
да изплувам на брега, да не угасна
да запомня с обич синьото небе. 

Чайките ме гледат подозрително
водата лекичко ме гали със очи
и сякаш нещо строго поверително
морето ми говори, докато мълчи.

Опитвам да си съчинявам щастие
да си измислям утро с есенни лъчи
да търся остров във сърцето без нещастие
да не помня колко ме боли. 

"Щастието е в теб" - напомня ми морето
а в погледът ми бавно плуват си сълзи
сърцето ми е вече жълто-есенно
а в душата ми пороен дъжд вали.

0 коментара:

Публикуване на коментар