В сряда сутрин небето е синьо
очите ми греят и слънце блести
душата обаче тъй непредвидено
е събрала във себе си всички тъги.
Дъждът ме погалва нежно с ръцете си
докосва и гали почти като теб
в душата обаче е някакси есенно
и мечтите ми златни са с дъх на море.
сряда, 31 октомври 2018 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар