Усещал ли си как сърцето се разбива
на милион парчета мъничка тъга?
Сякаш с нож най-близкият човек убива,
а после лицемерно дава ти ръка.
Усмихва се, докато вътрешно трепериш,
задето всяка рана те боли,
ала какво засяга лицемерното му его,
че на теб сърцето ти кърви...
И после го поглеждаш огорчено
и се молиш болката да спре.
Дала си му всичко - безсъмнено.
Ала лицемерът само ще те предаде.
И какво остава ти, освен да ги събираш
малките парчета истинска тъга,
да подреждаш, без да ги подбираш
и да се надяваш на сполука след война.
Остава ти да бъдеш силна.
Да стискаш зъби, нокти и ръце,
та на лицемерът да му бъдеш равносилна,
за да не разплаква туй очарователно сърце.
неделя, 28 август 2016 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар