за нещата от живота.

За розите в градината на баба 

и за ръцете, които са прокървили само от един допир. 

За морето-соленото 

и за сладките сълзи късно вечер.

За алкохола, в който ги давя

и за мъжа, който вместо да ме спасява,

ми сипва нова чаша болка и после я хвърля на пода. 

За парченцата стъклено доверие, които поставя в душата ми

и за пясъчната обич, която ми подарява, 

обещавайки, че ще е винаги тук. 

За следващия момент, в който сам я изтрива от брега

и за предишния такъв, в който аз му вярвам напълно.

За моето окървавено сърце след това

и за неговата фалшива невинност.

За неизказаните думи

и за болката от предателството.

За несбъднатите мечти 

и за неродените ми чувства.

За тяхното съзнателно убийство

и за моето окървавено сърце...отново. 

За красивите залези, които (може би) пропукаха леденото ти съществуване.

За мен, която бе достатъчно глупава да се довери и да повярва, че любовта е вечна. 

За теб, който извърши най-непростимото убийство - това на любовта ми. 

И пак за болката.

И пак за сълзите.

И пак за доверието. 

И пак за любовта.

И пак за предателството.

И пак за греха.

Пак за нас. 

Отделно ти.

Отделно аз.

Един куршум. 

Мисловен.

Виновен поглед.

Кървящо сърце.

Стоп.

Да влезе следващия.