Голи сърца, побелели души.

Казваш любовта боли,
ала напротив -
болим я ние, хората, заставайки очи в очи,
показвайки един на друг ний самотата
утехата намираме в отсрещните сълзи.

И казваш още не били самотни
случайните усмихнати лица?
Нима не виждаш раните по кожата,
зашити нелепо върху всяка душа?
И нима сърцата им раними и оголени
не изпитват страх и суета
от това, че ние хората
без капка срам продаваме си любовта?

Вярвам някога май ще успеем
да разпалим огън във тези души.
Самотата се лекува с щастие,
но лъжата лесно може да го потуши.

Не лъжи.
          Не лъжи. 
                    Не лъжи.