Илюзии - храна за душата.

Изпитвам глад за обич,
за любов, която да крепи.
Глад за чувства и емоции,
глад за сбъднати мечти.

Изпитвам глад,
но не за принца,
а единствено за белия му кон.
Да ме носи из поля и царствени градини,
показвайки ми свят - красив и нов.

Изпитвам глад за гледки
и за спиращи дъха луни.
За такива, дето нощем
с приказки държат ме будна до зори.

Изпитвам глад за кътчета неземни,
там, дето Раят слязъл на Земята
и аз, като един порочен дявол
да се настаня и никога да не изляза.

Изпитвам глад за истинска реалност,
не желая да се храня със лъжи.
Ала като част от траурна гениалност
мозъкът ми илюзионен само ще мълчи.