На сестра ми.

Преди шестнайсет топли, слънчеви лета
една усмивка озари за мен деня.
Едни очи - кафяво-черни
докоснаха душата ми с голяма нежност.

Роди се ти, сестрице мила,
да си спътник, да ми даваш сила.
Любов и щастие да ми даряваш
и в радости, и в мъки да се отзоваваш.

И тогава като се усмихна леко
сгря ми и душата, и сърцето
и усетих аз една любов голяма
сестринска е обич, повече от таз на мама.

Преди шестнайсет топли, слънчеви лета
ти стопи леда и снеговете
в оная светла нощ през март
за теб мълчаха даже боговете.

И тогава аз си обещах
че малкото създание във коша
ще расте безгрижно и без капка грях,
а пък аз ще и помагам за разкоша.

Съкровените ти тайни, всякакви мечти,
и любовните миражи аз дори
ще ги запазя в себе си до гроба
и теб, единствена сестричке,
ще закрилям винаги тъй както мога.