докога така?

Откога
не беше се вълнувала
само от един поглед?

Откога
не беше се задъхвала
само от една усмивка?

Откога
не беше стояла будна
часове наред
представяйки си
само едно лице?

Откога
не беше треперила
при вида
само на едни ръце?

Откога
не беше подскачало
сърцето и
сърцето ти
само от едни очи?

Откога
не беше се връзвала
като моряшки възел
само от една дума?

Откога
не беше се усмихвала
реално, истински, по детски
само от една покана?

Откога
не беше плакала
нощем
само от една представа?

Откога
не беше важно
само докога.