Неделя

Неделите са някак си безкрайно тихи,

изкушават лесно двете ми уши,

които свикнали са да рисуват мелодични щрихи

и да ги превръщат после във мечти.

Неделите са поетична книга,

написана с мастило сребърни сълзи,

на всеки лист се крие нова сила,

магично, от която, душата ни да заблести.

Неделите са чисто белите обувки,

разхождайки ги с чар в Париж

и онези тайни, истински милувки,

оставени с печат под някой стих.

Неделите са спомените нежни

за детските години у дома,

за усмивки до ушите и коси небрежни,

за ожулените вечно колена.

Неделите са дом безкрайно симпатичен

и могат тайно да те приютят,

с надежда някаква за свят различен

и с лица, които вечно да блестят.