Плаша се
от тишината
защото
само тя
крещи
истината.




...

събота, 4 август 2018 г.

Залез от сълзи

За момент сърцето се разбива
на милион парчета. Кръв тече.
Огнено кълбо сълзи се вливат
като слънце вътре в мен... Пече.

За секунда спирам и да дишам -
трудно се поема въздух само със ръце.
Дробовете ми - и тях ги няма вече,
изгори ги лавата от счупено сърце.

Трудно се преглъщат тези сълзи.
Като буца в гърлото застават.
И опитвам всячески да ги избутам,
но упорито там остават.

Пускам бурени солени,
сини като морската вода
и се моля сълзите-вселени
да изчезнат още на мига.

Сърцето вече е разбито.
Тъгата кръв тече навън.
А вътре, сякаш е открито -
гърдите зеят в тътен, в звън.

И разбира се изгрява слънце -
след всяка буря идва слънчев ден.
Душата на парчета е разкъсана.
Ще я събирам с всеки залез ден по ден.

0 коментара:

Публикуване на коментар