Не ми пишеш.
А моите пръсти не спират да те търсят по всеки клавиш на черната клавиатура.
Телефона ми не звъни.
А твоята гласова поща вече 3-ти ден стои препълнена.
Не ме търсиш.
А моята същност вече няма лице. Цялата съм теб.
Започнал си своя игра.
А моите умения се простират само /и единствено/ до намирането ти.
Губя се.
В теб. /В нас?/
Губя те.
В мен.
А беше ли мой изобщо?
петък, 12 декември 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар