Случайни по случайност.

Случайно

пак съм тук.

Случайно

и без теб.

Пак на бара,

капки ром

в ръката капят.

Страшно става.

И случайно

пак цигари

гърлото изгарят.

Пада върху дрехите.

Черно и сиво.

С мирис на тютюн

и леко горчиво.

Случайно става

пак на бара.

Седя си, той ме заговаря:

- Пушиш ром, така ли?

- Да, докосва ми душата, пари.

Случайно се поглеждаме:

- Едва ли...

казва и ме пипа със очите.

Виждам му мислите

на челото...1,2...отлитат

като птиците, свободните, с крилата.

И вече знам, че иска мен,

обаче...

Аз искам рома и цигарите

дето ми парят душата.

И случайно

ми напомнят,

че

никой

не

е

като

теб...