Пролетна умора

Навярно и по-листопадни есени имаше, 

навярно се случваха нейде куп чудеса. 

Навярно може би с теб се обичахме

и май съществуваше свят без тъга. 

Дъждовните пътеки

В дъждовните пътеки към дома

откривам аз най-чистата душевност,

измита от натрапчив вкус и суета

тя дава ми крила от своята небрежност.

В дъждовните пътеки към дома

откривам себе си и търся покрив,

под който да се скрия от дъжда

и да не помня, че в душата си съм мокра.

Дъждовните пътеки към дома

ми дават сила, вяра, мъничко утеха,

че някой ден отново ще блестя, 

танцувайки щастливо по дъждовната пътека.