Малка нощна лампа свети -
виждам от прозореца на крехкото сърце.
Пак ли пишеш някакви сонети
за празните очи на детското лице?
Виждам и картини закачени,
пак ли си се ровил в пепелта?
Търсиш още наще снимки откачени?
Че нали ги хвърли във калта?
Ела си, пак ще те приема
във каютата на моята душа.
С очите си кафеви цял ще те поема,
а пък после ще те изгоря в жарта.
Ще те гледам как догаряш,
за да се роди във мен надежда:
че някой ден отново ще долавяш
любовта на мойта млада нежност.
